14 септември, Голяма сцена, 19ч.

ТР „Сфумато”

OOOO-СЪНЯТ НА ГОГОЛ

по „Невски проспект”, „Иван Фьодорович Шпонка и неговата леля”, „Женитба”, „Записки на лудия”

от Н. В. Гогол

 

Сценарий и постановка: Маргарита  Младенова и Иван Добчев

Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова

Музика: Асен Аврамов

 

 

Участват: Снежина Петрова, Албена Георгиева, Мирослава Гоговска, Елена Димитрова, Христо Петков, Цветан Алексиев, Огнян Голев, Антонио Димитриевски.

Времетраене 130 мин.

 

Номинация за „Аскеер 2009” за главна мъжка роля на Цветан Алексиев

Номинация за „Аскеер 2009” за главна женска роля на Снежина Петрова

Номинация за „Аскеер 2009” за изгряваща звезда на Елена Димитрова

Номинация за „Аскеер 2009” за поддържаща женска роля на Албена Георгиева

Номинация за „Аскеер 2009” за режисура на Маргарита Младенова и Иван Добчев

Номинация за „Аскеер 2009” за най-добро представление

Номинация за „Аскеер 2009” за театрална музика

Номинация за „Аскеер 2009” за сценография на Даниела Олег Ляхова

Номинация за „Аскеер 2009” за костюмография на Даниела Олег Ляхова

 

„Аскеер 2009” за костюмография на Даниела Олег Ляхова  

          „Аскеер 2009”  за театрална музика на Асен Аврамов 

 

Това не е просто спектакъл по текстове на Гогол, това е поредната експедиция на „Сфумато” в света на един автор. На хоризонта на нашето търсене се провижда фантасмагоричният гоголев силует, загърнат в прочутия си шинел, боязливо пристъпващ по всемогъщия Невски проспект – гигантската витрина на империята, където всекидневно дефилира Петербург. Този град-призрак, налуден проект, вдъхновен от образа на небесния Йерусалим, Гогол припознава като свърталището на демоните и дяволите. Всред тях живеят човеците на Гогол – всички до един негови двойници, порождения на неговите страхове, копнежи и разочарования. И те, като своя създател, стоят пред загадката на битието – като Давид срещу Голиат, като Едип срещу Сфинкса, като охлювът срещу планината. Бълнуват живота си на ръба между двете бездни – космоса и микрокосмоса, видимото и невидимото, съня и будността, опиянението и отчаянието. Зад трогателната сериозност, с която настояват да постигнат предназначението си, да изпълнят дълга си към феномена живот, наднича утробният страх от капаните на същия тоя живот. Женитбата като един от най-древните битийни капани, срещу който човешката мравка панически брани интимното си пространство. В балаганното, ексцентрично извечно движение на „божествения механик” следата от единичното човешко действие произвежда ефекта на светулката през юни: светва и угасва. Но милиардите просветвания изписват в мрака, може би, невнятното за нас изречение на някакъв промисъл. Геният на Гогол освобождава интуицията ни за парадоксални, фантасмагорични прозрения, по-истинни от правата логика. Като догадката, че успехът е форма на смърт, а провалът – шанс за възкресение. Как другояче можем да проумеем човека като същество, което се стреми към щастието – и бяга от него, когато го срещне?                                          

                                                                Маргарита Младенова, Иван Добчев