16 септември 2011, Камерна сцена, 19.30 ч.

Театър 199 „Валентин Стойчев”: „Кралицата майка” от Манлио Сантанели  Оригинално заглавие: Regina madre


  
 

Превод Аве Иванова Постановка Валентин Ганев, Антоанета Симеонова Сценография Красимир Вълканов Музикална среда Слав Бистрев Участват Невена Мандаджиева, Владимир Пенев



АСКЕЕР 2011 за главна женска роля Невена Мандаджиева
Национален фестивал на малките театрални форми Враца 2011 – Втора награда за женска роля на Невена Мандаджиева
Трета награда за мъжка роля на Владимир Пенев

Кралицата майка е сполучливо избрано заглавие от италианския автор Манлио Сантанели, в което има игра на думи. Извън контекста на висшите особи за децата наистина майката е действителната, живата кралица.
Често обаче самата майка се държи по кралски към тях – отчуждено и високомерно, независимо каква е тяхната възраст (в пиесата граничи с предела, около 50-те). В тези взаимоотношения, както знаем, в особена връзка попада контактът майка-син.
Могъщата родителка е източникът на свръх-аз-а в нормалното развитие. Момчето се бори с бащата (тук вече като спомен, отдавна е починал), иска да го смени, да го свали от пиедестала, на който все още е възкачен от майка му. Той беше най-добрият писач, журналист, танцьор – идеалът, твърди Реджина, хиперболизирайки миналото като опора за настоящето си. „Бракът ви беше ад. Съсипа му живота! Както и моя” – твърди порасналото дете Алфредо.
Образите са добре пресъздадени от двойката Владо Пенев – Невена Мандаджиева. Тезата: съвместният живот на най-близките хора обикновено е ад. Всъщност е амалгама от истини, онагледени потайности, борба за надмощие, дребни мръсотийки, и дълбоко прикривана привързаност, естествено, нещо като обич. Към тях са прибавени по старовремски (все пак авторът е роден през 1938 г., пиесата е от най-интересните произведения на 80-те, играна в цяла Европа, особено харесвана от абсурдиста Йонеско), основните недостатъци на свекървата, изградени върху класическата схема: нещастна, неслучила се снаха, безпаметна за образа и името й. Характерът на стопанката сполучливо е описан чрез щрихите в декора – мебелите покрити, пианото сбутано, без да отрони и тон. Чия жизненост е по-устойчива? На „здравия” син – зависим, хомосексуалист, гълтач на цели блистери с хапчета, на границата отмъстително дете-възрастен, със своите номера, който също така бяга от действителността. Или на „болната” майка, която уж има рак, а надживява детето си?