12 септември 2011, Камерна сцена, 19.30 ч.

Червената къща - „Първа любов” по Самюъл Бекет


Превод Мария Коева Адаптация: Матю Дж. Ган и Нина Боянова Режисура и концепция Нина Боянова Сценография Армандо Костантино Звук Алекс Продукция Н2О Филм
С участието на Леонид Йовчев, Павлин Димитров
Продължителност: 60 мин.


Номинация „Икар” за дебют за режисура на Нина Боянова
Номинация за актьорски дебют на Павлин Димитров
Икар 2011 за изгряваща звезда на Павлин Димитров за ролята на Обичащия
Аскеер 2011 за изгряваща звезда на Павлин Димитров

Любовта и смъртта като двойка любовници, надпреварващи се за свой дял от човешката душа. Раздвоени в своето „Аз” и „Не-Аз”, недоумяващи целта, с която са доведени на бял свят, двамата герои страдат от начина, по който съществуват, което изглежда далеч по-просто от това да не съществуваш, защото: „Когато си, знаеш какво трябва да сториш, за да бъдеш в по-малка степен, а когато не си, ставаш кой да е и вече няма начин да се размиеш.” Реалността се повтаря ден след ден за двамата герои, докато се случва нещо, което нарушава рамките на съзнанието им – една жена, облечена в думи, същество без конкретно лице и възраст, но носещо силата да променя реалност... до момента, в който реалността не й отстъпва мястото си, за да изпълни пространството със светлина, не толкова ярка, колкото неизменна...

Повече информация за събитието:
“Да анализираш природата на любовта значи
 да откриеш нейното принципно отсъствие днес и
 да критикуваш социалните условия, отговорни за това отсъствие.
 Да вярваш във възможността на любовта като социално,
 а не само строго индивидуално явление, означава
 да имаш рационална вяра, основана върху проникването
 в самата човешка природа”
Ерих Фром, “Изкуството да обичаш”

Текстът на Бекет „Първа любов” представлява къс разказ, написан през 1946 година и публикуван 1973 година. Историята започва със запознанството на героя с проститутка, от което произтичат редица събития, които въвличат персонажа в капана, наречен: „ЛЮБОВ”. Текстът имаше нужда от адаптация за сцена, при което се спрях на Матю Дж.Ган, английски драматург, който през последните десет години пише пиеси за лондонските театри, адаптира различни текстове за книги, къси филми, видеоклипове и сцена. Идеята ми да работя с него дойде от сценографа ми Армандо Костантино, който беше работил с Матю по създаването на пълнометражен филм – тип черна комедия, където харесах чувството за хумор на Ган, от което именно имах нужда при адаптирането на текста на Бекет. Идеята ми беше да разделя героя на двама съединени близнака, тъй като в оригинала на Бекет героят звучи противоречиво и е раздвоен в рамките на собственото си съзнание. По този начин текстът добива повече разбираемост за зрителя и обрисува по-ясно абсурдността на един любовен триъгълник, колкото удобен за героите, толкова и чудовищен в своята обреченост да отговори на въпроса: „Що е това Любов?”

Повече информация за екипа:
Нина Боянова е завършила УНСС и НАТФИЗ - театрална режисура. Има сериозен опит като асистент в телевизионната и медийна реклама.
Матю Гън завършва бакалавърска степен по кино в Саутхемптън