Статии

Галерия 2021

Albums

21 септември - Закриване на Фестивала 20 септември - "Не е за телефон" 21 септември - "Да живее Фестивалът!" - закриване 20 септември - "Опашката" 19 септември - "Двубой" 19 септември - "Плач на ангел" 18 септември - "Мъжка Задушница" 18 септември - "Бесове" 17 септември - "Портокалова кожа" 17 септември - "Жена без значение" 16 септември - представяне на книгата "Тя. Цветана Манева" 15 септември - театрална работилница "Актьорът в медийния свят" на Георги Тошев 15 септември - "В полите на Витоша" 15 септември - "Салиери" 14 септември - Четене на нова българска драматургия: "Пустония" от Мирослав Христов 14 септември - "Бившата мис на малкия град" 14 септември - "Вечерята" 14 септември - "Кукли сме ние" 13 септември - "Сезонът на кукувиците" 12 септември - "Боклук" 12 септември - четене на нова българска драматургия „И свобода, и смърт” от Иван Димитров 12 септември - "Всички освен мен" 11 септември - "Шекспирин по време на паднемия" 10 септември - откриване 10 септември - изложба на Елена Иванова 10 септември - Пресконференция

ТЕАТЪРА – НАДЕЖДАТА

ТЕАТЪРА – НАДЕЖДАТА

 

Тя е впита в ирисите, тя - стрък от ехото на тишината, тя - нова версия на живота, тя е последната версия на живота. Тя е синоптичната прогноза на усмивката и тъгата. Тя е без начало и край , без посоки, без сезони. Тя е родилната болка, когато умираме. Тя е първият стон, когато се раждаме. Тя е опозиция на всичките ни малки, всекидневни, прозаични планове. Но тя е феята, с която искаме да полетим и да порежем небето с нокът, да счупим облаците с раменете си, да разрежем залеза с очите си. Тя няма организъм, няма конструкция, няма планове. Но е процепът, през който можеш да се свечериш или разцъфнеш, да се облакътиш над планините, океаните, поляните, ветровете, симфониите. Или да видиш, че те е нямало тук, че не си се раждал, че си просто една прашинка от вселената. Тя е всичко онова, което не си прочел в себе си. Тя е, когато нямаш себе си, нямаш име и фамилия. И не трябва. Надеждата не е блян, не е оптимизъм, не е лилия, цъфнала на тротоара. Понякога копнеж на страданието, понякога листопад от агонии, прилив от лични и обществени съмнения, анатомия на невъзможното. Но с нея можеш да яхнеш крилото на пеперуда, нощем да завиеш звездите с дъха си, да се събуждаш с хиляди сънища под небцето, да прегърнеш земята с устни. Надеждата е последната сълза, първата пролет, сестра на мечтата, ненаписаният „Хамлет“, всичко онова, което е начало след началото.
Всичко онова, което няма и не може да има точка, край. Вече 25 години „Сцена на кръстопът“ е есенция на надеждата, програмна версия на надеждата, пътепис на надеждата, четирилистна детелина на надеждата. Вече 25 години „Сцена на кръстопът“ е надежда сред този грешен, невъзможен и прекрасен свят.

 

 

ДА ЖИВЕЕ ФЕСТИВАЛЪТ !

Елин Рахнев

Scena 488x388