Необикновена вечер, посветена на Стефан Данаилов, закри фестивала „Сцена на кръстопът+

IMG 1777Необикновена вечер със спомен за необикновения Стефан Данаилов сложи точка на 25-ото издание на „Сцена на кръстопът”. Пред публиката се изправиха ученици на Мастера и негови съмишленици в създаването на фестивала, който тази година отбеляза четвъртвековен юбилей. Водещ на събитието беше Георги Тошев, който влезе в ролята си на журналист и задаваше въпроси на хората на сцената.

Хепънингът започна с вълнуващо интервю със Стефан Данаилов, правено от БНТ-Пловдив преди пет години по повод 20-годишнината на фестивала. В него Ламбо разказа за силната си връзка с града под тепетата, която започва още от студентските му години.
„Бях в трети курс, когато режисьорът Христо Христов ме беше гледал някъде и решил, че иска да ме вземе на щат в Пловдивския театър. Това се оказа невъзможно. Години по-късно, заедно с голяма част от колегите ми се озовахме под тепетата като част от така наречената Младежка сцена – нещо като „Таганка”. Оформи се група с актьори като Цветана Манева, Тодор Колев дойде от Смолян, Тони Горчев, да не ги изреждам всичките, че ще пропусна някого. Аз дойдох с месец закъснение, защото трябваше да доснимам един филм. Беше младежки купон в специалното общежитие за нас на ул. „Густав Вайганд. Започнах да репетирам две пиеси – „Дон Жуан” с бай Пано и „Уестсайдска история” с Коко Азарян. В това време трябваше да започна снимките на сериала „На всеки километър” и тогавашният директор беше така любезен да не ме пусне и аз трябваше да напусна трупата. Всъщност аз на сцената излязох веднъж, за да сменя Руси Чанев в някаква малка роля. В този месец и половина, когато бях тук, беше славно. Идваха тук и поетите Коста Форев и Константин Павлов, събирахме се и с групата на пловдивските художници. Някои завързаха славни приятелства – например Милен Пенев с бай Златю Бояджиев. Купонът беше страхотен. Спомням си, че директорът забрани да ни дават заплатите, а ни даваха купони, за да не ги изпиваме, а да си вземаме хранителни продукти. Обаче ние се изгяволихме и с купоните си взимахме вино и сирене, защото те имаха своята равностойност. Бохемата беше много яка. Имаше един особен живот в Пловдив. Така че връзката ми с града тръгна оттогава. Много от филмите си също съм снимал тук – в изгорелите тютюневи складове снимахме „Петимата от РМС”, една част от „Дами канят” снимахме край Пловдив”. Тук завързах доста приятелства през годините”, разказа в интервюто Стефан Данаилов и призна, че след като гледал „Уестсайдска история”, плакал от яд, че не е успял да играе в представлението.

Прочети повече...

Христо Мутафчиев: Празната махала е символ на носталгията на човека, отчаян от свободата

1„Скъпи зрители, изключете телефоните си, видео заснемането не е разрешено. Не поглеждайте колко показва часовникът”, това обяви запис преди всяко представление в театъра. Така започна и моноспектакълът на Христо Мутафчиев „Плач на ангел” в Камерната зала на Драмата.
За разлика от друг път Христо Мутафчиев отправи и лично послание: „Чухте какво каза директорът на Народния театър. Изключете ги тези телефони, бе хора. За час и 20 минути ще се откъснете от живота отвън. То пък един живот! Живот като в онзи виц, роден на трафопост в Каспичан, където написали „Не влизай, опасно за живота ти”. А отдолу някой допълнил: „То егати и живота в Каспичан”.
После актьорът изрази преклонението си към автора на пиесата на Стефан Цанев и подчерта, че това е един от най-великите български драматурзи. Текстът се занимава с теми като свободата, живота и личните и не толкова избори на малкия човек, с нежеланието му да живее в измислена и грозно извратена свобода.
Началото на моноспектакъла обаче тръгна с проблем с декора, който Мутафчиев майсторски превърна в театър.
„Искате ли заедно да извикаме сценичния работник, за да поправи нещата”, попита той и всички дружно призоваха в залата да влезе Боряна. На сцената се появи друг неин колега, а докато той се бореше с проблема, Мутафчиев отново заразказва.

Прочети повече...

Един актьор между небето и земята, една публика – смълчана и в поклон

321По-точно не може и да се каже. Излизам от театъра благодарно зашеметена след „Мъжка Задушница”. Голяма измислица е той – и две, и двеста истини в нея. Включително и лицемерно сваляне на маска от зрител – той направи скандал на младите разпоредители, които красиво си изпълниха отговорностите. А „бунтарят“ има документи, с които доказва прекратяване на дознания срещу него. И си знае правата – без полицай не могат да го изведат от залата на измислиците. Та така… разбрахме, че лесно се сваля текстилна маска, но кой ще свали от нас маските на снобизма, за да видим невежеството?
Започна спектакълът – поп Минчо Кънчев. Всичкото изобилие на XIX век. "Видрица", пълна с живи български думи. Моноспектакъл – що е то! Единство. Лична история и неизбродима национална съдба от първо лице. Режисьорът Емил Бонев слага на сцената това нещо само за час, обаче ведрото още се плиска.
Сега ще напиша името на актьора, който завърза цялата тази работа и на финала остана да виси между небето и земята (пардон, между тавана и пода на измислиците) – като обесен, като жив, жив е той, сякаш казваше публиката и тя не искаше да го пусне комай още час, сега ще напиша името му, но да знаете, че ми трепери ръката:Николай Урумов.
Елена Диварова, поетеса

Николай Урумов: Пловдивската драма е моето второ училище по театър

123Николай Урумов хвана за гърлото публиката си с моноспектакъла „Мъжка Задушница”. Талантливият актьор бе блестящ в превъплъщението си в образа на поп Кънчо и съвсем заслужено на финала зрителите не го пуснаха да се прибере от сцената много дълго време.
Развълнуван, Урумов призова за тишина и сподели, че Пловдив е много специален за него.
„Първият театър, в който излязох след години на столична сцена, бе Пловдивският. И тук имах шанса да си партнирам с големи актьори като Георги Василев, Стоян Миндов, Стефан Бобадов и Стоян Сърданов и то в продължение на 12 години в спектакъла „Бай Ганьо”. Те ми повдигаха топката да правя много много неща, мои си забивки. Пловдивската драма бе моето второ училище по театър”, каза Урумов.

Цветана Манева на премиерата на книгата си: Животът ми е с огромен диапазон – от бурлеска до антична трагедия

IMG 9327Аз няма да сядам и ще стоя пред вас права. Не защото съм претенциозна или защото искам да излеждам по-висока от Яна Борисова и Юлиан Вергов. Ще стоя права от уважение. Затова, че сте тук. Приемам го като особено признание към мен. И най-вече затова, че тук е моят роден град. Всичко, което се е случило с мен, всичко, което съм била, всичко, което съм станала, всичко, което ще бъда, колкото ми е отредено, е тръгнало оттук. Невероятно щастлива съм, че се намирам в Пловдив.
Вчера, след като излязох от блока, в който живее цялото ни семейство - снаха ми, племенниците ми, техните деца, минах през училище „Душо Хаджидеков”. Това е училището на моето начално образование. Иначе учех в образцова политехническа гимназия „Лиляна Димитрова” и имам сертификат за шлосер четвърти разряд.
Училище „Душо Хаджидеков” е прекрасно поддържано, същото е, не са променили нищо в сградата. Само че по времето на соца, в който съм израснала и учила, не беше червено. Не говоря за политика, просто споделям, че ми направи впечатление. Така или иначе ние винаги сме нащрек какво се задава – синьо ли, червено ли, но е противно на вкус, както се казва.
Дворът на училището е същият, тогава само не беше асфалтирано. Имахме някакъв ритуал да го почистваме и изравняваме, да го тъпчим с крака, за да бъде равен. Не очаквах, че ще се развълнувам толкова.

Прочети повече...

Магнетични Лилия Абаджиева и Теди Москов с отличия от „Сцената”

l6Лилия Абаджиева и Теди Москов бяха отличени с приза на „Сцена на кръстопът” за особен принос към историята на фестивала. Талантивите режисьори от години представят най-добрите си спектакли под тепетата в рамките на фестивала. Москов представи „Шекспирин по време на пандемия” със заявката, че публиката ще гледа „нещо безотговорно”. Но се оказа, че онези неща, които трябва да се научат, са много отговорни.
Лилия Абаджиева пък гостува с „Всички освен мен” - един спектакъл за любов и интриги, които разсмиват публиката.

Стайко Мурджев със специален приз от фестивала „Сцена на кръстопът”

2222Режисьорът Стайко Мурджев бе отличен с награда от фестивала „Сцена на кръстопът” за дългогодишното участие и вяра в идеите на фестивала. Тя му бе връчена от програмния директор Росица Обрешкова след премиерата на „Укротяване на опърничавата” на Пловдивския драматичен театър.
Само в рамките на тазгодишното издание на фестивала той ще представи още един спектакъл. На 15 септември от 19 часа в Голямата зала ще имаме възможността да гледаме „В полите на Витоша” от Пейо Яворов на Драматичен теаър „Стефан Киров”-Сливен.
Ролите изпълняват Христо Мутафчиев, Бойка Велкова, Иван Николов, Ивайло Гандев, Димитър Марков, Августин Демерджиев, Мария Панайотова, Вяра Начева.

Емблематичната Елена Иванова с изложба на „Сцена на кръстопът”

111Изложбата „Pentimento. Работи за други работи” на Елена Иванова гостува на фестивала „Сцена на кръстопът”. Тя е един от най-знаковите артисти сценографи в България, която стои зад емблематични спектакли на националната сцена. За „Сцена на кръстопът” е особена чест да види творбите на Елена Иванова, защото по принцип тя ги показва почти изцяло извън България.

В изложбата представя скици и работни рисунки за костюми на спектакли. Работите са част от процеса на сценограха, които има съвсем друга задача – да визуализира театралното пространство, но преди това да създаде визуалния образ, да даде характер и обвивка на всеки персонаж.

В прегледа, който изложбата представя, основно са показани рисунки за Държавна опера-Пловдив.

Прочети повече...

Да живее фестивалът: „Сцена на кръстопът” започна със зрелищен спектакъл на Пловдивския театър

12„Дами и господа, особено ми е приятно да бъдем заедно тук – в Драматичния театър, на откриването на 25-ото издание на „Сцена на кръстопът” Искам да благодаря за прекрасните мигове и години, които дали, за да стане този фестивал това, което е. Благодаря на всички, които са част от създаването му, и за усилията да го организирате“, каза Здравко Димитров по време на откриването на есенния театрален фестивал.


Кметът на Пловдив излезе на сцената заедно с директора на Драматичния театър Кръстю Кръстев, директор на фестивала, и програмния директор Росица Обрешкова.
Тя припомни думите на великия Стефан Данаилов, който преди 25 години заедно с кмета Спас Гърневски, в едни трудни времена, даде началото на фестивала: „На дълъг път се тръгва с добри приятели”.

Прочети повече...

Стайко Мурджев: Темите в „Укротяване на опърничавата” са за днешното време, за миналото и за бъдещето

SCENA2Пловдивският театър ще открие фестивала „Сцена на кръстопът” с най-новото си премиерно представление – „Укротяване на опърничавата”, тази вечер от 19 часа в Голяма зала. Спектакълът е по едноименната творба на Уилям Шекспир.

„Да посегнеш на Шекспир и той посяга на теб. За мен бе удоволствие и предизвикателство, защото той е уж дух земен, но и извънземен – цял един свят. Много са темите в творчеството на Шекспир, които кореспондират с нашето време, а и с миналото и бъдещето. Основният проблем, който тази пиеса разглежда, е битката между половете. Представя го по забавен и хитроумен начин  и всъщност пита – има ли в действителност такава битка? И финалът ни показва, че победител в тази битка е любовта, а конфликтите в нея са породени от страстта. Всичко това сме се постарали да покажем с много усмивка, хумор и цветно”, каза режисьорът на „Укротяване на опърничавата” Стайко Мурджев. Той благодари на трупата и целия екип на театъра за съвместната работа.

Прочети повече...

Пак е 10 септември: 25-ата „Сцена на кръстопът” започва с 18 вълнуващи спектакъла

scena„Пак е 10 септември и пак сме заедно за откриването 25-ото юбилейно издание на Есенния театрален фестивал „Сцена на кръстопът”.  След миналогодишния форум, който беше в по-особен формат заради ограниченията заради пандемията, сега фестивалът се завръща с пълния си блясък”. Това каза фестивалният директор и директор на Драматичния театър Кръстю Кръстев по време на пресконференцията за представянето на програмата.


Публиката ще има шанса да види едни от най-добрите представления в България, за които се говори и са носители на редица награди.
Мотото на 25-ата „Сцена” е „Театъра-Надеждата”.


„Надеждата, защото сценичните изкуства, театърът в частност, е единственото място в тази разбунена държава, който успява да събере хората. Щастлив съм, че в ето този храм на доброто – театъра,  хората са обединени, с надежда в душата”, каза още Кръстю Кръстев.

Прочети повече...

Кръстю Кръстев е новият директор на фестивала „Сцена на кръстопът”

Кръстю Кръстев е новият директор на „Сцена на кръстопът”, а актрисата Ивана Папазова става лице на един от най-авторитетните театрални фестивали в България.
„Тази година форумът става на четвърт век – време, в което основателят му проф. Стефан Данаилов го превърна в едно от най-чаканите събития в културния живот на Пловдив. През 2020 г. събитието мина под знака на почитта към личността и приноса на проф. Данаилов и то в едно особено време на пандемия и ограничения. Тази година обещаваме на публиката едно вълнуващо двуседмично пътешествие в света на театъра с най-добрите представления от програмите на всички театри в България. За мен е чест и лична отговорност да съм активна част от организацията на „Сцена на кръстопът” и вярвам, че най-доброто за фестивала тепърва предстои”, каза Кръстев, който е и директор на домакина на фестивала Драматичен театър-Пловдив.
Тазгодишната програма е селектирана от Кръстев и Росица Обрешкова, креативен директор е Елин Рахнев.
25-ото издание на Есенния международен фестивал се открива на 10 септември в 19 часа с премиерата на „Укротяване на опърничавата” от Уилям Шекспир на Пловдивския драматичен театър. Режисьор е Стайко Мурджев.

Прочети повече...