Един актьор между небето и земята, една публика – смълчана и в поклон

321По-точно не може и да се каже. Излизам от театъра благодарно зашеметена след „Мъжка Задушница”. Голяма измислица е той – и две, и двеста истини в нея. Включително и лицемерно сваляне на маска от зрител – той направи скандал на младите разпоредители, които красиво си изпълниха отговорностите. А „бунтарят“ има документи, с които доказва прекратяване на дознания срещу него. И си знае правата – без полицай не могат да го изведат от залата на измислиците. Та така… разбрахме, че лесно се сваля текстилна маска, но кой ще свали от нас маските на снобизма, за да видим невежеството?
Започна спектакълът – поп Минчо Кънчев. Всичкото изобилие на XIX век. "Видрица", пълна с живи български думи. Моноспектакъл – що е то! Единство. Лична история и неизбродима национална съдба от първо лице. Режисьорът Емил Бонев слага на сцената това нещо само за час, обаче ведрото още се плиска.
Сега ще напиша името на актьора, който завърза цялата тази работа и на финала остана да виси между небето и земята (пардон, между тавана и пода на измислиците) – като обесен, като жив, жив е той, сякаш казваше публиката и тя не искаше да го пусне комай още час, сега ще напиша името му, но да знаете, че ми трепери ръката:Николай Урумов.
Елена Диварова, поетеса