Необикновена вечер, посветена на Стефан Данаилов, закри фестивала „Сцена на кръстопът+

IMG 1777Необикновена вечер със спомен за необикновения Стефан Данаилов сложи точка на 25-ото издание на „Сцена на кръстопът”. Пред публиката се изправиха ученици на Мастера и негови съмишленици в създаването на фестивала, който тази година отбеляза четвъртвековен юбилей. Водещ на събитието беше Георги Тошев, който влезе в ролята си на журналист и задаваше въпроси на хората на сцената.

Хепънингът започна с вълнуващо интервю със Стефан Данаилов, правено от БНТ-Пловдив преди пет години по повод 20-годишнината на фестивала. В него Ламбо разказа за силната си връзка с града под тепетата, която започва още от студентските му години.
„Бях в трети курс, когато режисьорът Христо Христов ме беше гледал някъде и решил, че иска да ме вземе на щат в Пловдивския театър. Това се оказа невъзможно. Години по-късно, заедно с голяма част от колегите ми се озовахме под тепетата като част от така наречената Младежка сцена – нещо като „Таганка”. Оформи се група с актьори като Цветана Манева, Тодор Колев дойде от Смолян, Тони Горчев, да не ги изреждам всичките, че ще пропусна някого. Аз дойдох с месец закъснение, защото трябваше да доснимам един филм. Беше младежки купон в специалното общежитие за нас на ул. „Густав Вайганд. Започнах да репетирам две пиеси – „Дон Жуан” с бай Пано и „Уестсайдска история” с Коко Азарян. В това време трябваше да започна снимките на сериала „На всеки километър” и тогавашният директор беше така любезен да не ме пусне и аз трябваше да напусна трупата. Всъщност аз на сцената излязох веднъж, за да сменя Руси Чанев в някаква малка роля. В този месец и половина, когато бях тук, беше славно. Идваха тук и поетите Коста Форев и Константин Павлов, събирахме се и с групата на пловдивските художници. Някои завързаха славни приятелства – например Милен Пенев с бай Златю Бояджиев. Купонът беше страхотен. Спомням си, че директорът забрани да ни дават заплатите, а ни даваха купони, за да не ги изпиваме, а да си вземаме хранителни продукти. Обаче ние се изгяволихме и с купоните си взимахме вино и сирене, защото те имаха своята равностойност. Бохемата беше много яка. Имаше един особен живот в Пловдив. Така че връзката ми с града тръгна оттогава. Много от филмите си също съм снимал тук – в изгорелите тютюневи складове снимахме „Петимата от РМС”, една част от „Дами канят” снимахме край Пловдив”. Тук завързах доста приятелства през годините”, разказа в интервюто Стефан Данаилов и призна, че след като гледал „Уестсайдска история”, плакал от яд, че не е успял да играе в представлението.


Мастера разкри и детайли около създаването на „Сцена на кръстопът”: „Всичко тръгна от Младен Влашки, който беше депутат. Аз все още не бях. Разказах му, че имаме една субсидия от Европа и търсим къде да реализираме международен театрален фестивал. Тогава той беше говорил с кмета на Пловдив и заместник-кмета по културата Атанас Бадев. Тогава стана срещата с кмета Спас Гърневски. Аз очаквах, че ще се заяжда заради политиката. Всъщност се случи един творчески разговор. Обясних му, че ние ще докараме театрите, а общината да помогне с настаняване и храна. Така тръгна фестивалът”.
Видеото на БНТ-Пловдив върна публиката назад във времето и показа знакови творци, гостували на „Сцената”, както и прословутия „Декамерон” под дъжда на Античния театър – единственият спектакъл, продуциран специално за фестивала.
Своя спомен за началото на фестивала разказа и Спас Гърневски: „Той дойде заедно със Сотир Майноловски в един топъл пролетен ден изненадващо, без никой да го очаква. В този момент аз бях в една голяма среща с делегация от Европейската банка. Бях предупредил никой да не ни безпокои. Но… Влезе секретарката и с поглед ми подсказа, че нещо се е случило. Каза ми, че г-н Бадев моли за две минути да отида. Отидох. Ламбо седнал на едно малко диванче. Разказа ми, че иска да направи голямо събитие в Пловдив – еднократен фестивал „Сцена на кръстопът”. Обърнах се към заместник-кмета и казах: „Наско, почвайте го”. Ламбо поиска да разкаже за концепцията, но аз му казах: „Г-н Данаилов, щом вие сте се захванали – ще стане”. Отидох, довърших си срещата, изпратих гостите. Връщам се Анастас Бадев ме чака и казва: „Ламбо каза, че няма нищо да почне, докато не обясни концепцията си. Той ме чакаше в „Ротондата”. Казах му, че имам 60 минути, за да се върна в кметството и в това време трябва да ми разкаже. На седмия час ме попита приемам ли концепцията или не, а аз му отговорих: „Г-н Данаилов, приемам я, но при едно условие – или го правим ежегоден, или да не го почваме. Толкова труд само за 15 дни, не си струва. Стана. Радвам се, че в онези години на „Левски” и ЦСКА, на сини и червени, на БСП и СДС да си стиснем ръцете и да дадем началото на този фестивал.”
После прочете стихотворение, посветено на Стефан Данаилов и фестивала:
„В началото бе Стефан Данаилов – кълбо талант, магия и идея.
За миг почувствах, че е много жива и след още миг повярвах в нея.
И това, което за някакви си две минути, преди 25 години тук родихме,
още 200 няма времето да срути, защото точно в Пловдив съградихме.”
Спас Гърневски отстъпи мястото си на сцената на главния спонсор инж. Димитър Георгиев, собственик на козметична компания „Роза импекс”.
„През 1991-92 г. при мен се появи Димитър Малашинов и създадохме едно общество „Бизнес и музика”, което организираше музикално-поетични вечери. Всъщност той бе и причината да се случат всички останали неща след това. След време ме покани да се включа и в проекта „Сцена на кръстопът”. И така вече 25 години, а в годината, в която основахме фестивала, имаше хиперинфлация, липсваха основни храни, фалираха бизнеси и банки. Може би пък именно недоимъкът ме подтикна да се включа – никога не трябва да забравяме и духовното. То е спасило България. Стефан беше широкоскроен човек, никога не обиждаше, не даваше персонални оценки. Никога не обиждаше родината, държавата. Говореше много за своите студенти, беше му любима тема”, разказа Георгиев.
Силвия Лулчева от първия випуск на Ламбо също сподели своя спомен и поклон към личността, преподавателя и човека Стефан Данаилов.
„Ако беше в Европа, щеше да е сър, лорд, пер, щеше да носи Ордена на почетния легион, щеше да бъде Рицарят на червената роза. Ние в България вярваме в легенди. И така го наричахме – Ламбо легенда. Щастлива съм, че го срещнах – не беше далечен, макар и велик. Видях го раним . Беше красив, дори когато плачеше или се караше. Широкоскроен, прощаващ, човечен, силен, вървеше изправен и красиво през делници и битки… От него научих думата „дадине” – не на всекиму е дадено по равно. На него му беше дадено много. Понякога – много рядко, на тази вселена ѝ се отпускат хора, които са надарени не само с талант, но и като характер. Той беше такъв. В тази професия, в която всеки иска да бъде пръв, да бъде забелязан, където има много его, той ни научи на партньорство. Ако Стефан Данаилов беше лекарство, щеше да е животоспасяващо или поне хранителна добавка за повишаване нивото на хормона на щастието. Сигурна съм, че всяка една жена, която го е гледала, никога няма да успее да си отговори на въпроса – кое е обичала повече Стефан Данаилов или шоколада”, каза Лулчева със сълзи в очите. Към нейното преклонение пред учителя се присъединиха и Евелин Костова и Стела Димитрова, студентки от предпоследния и последния випуск на Ламбо.
След тях две песни изпя актьорът от Пловдивския театър Добрин Досев – също студент на Мастера.
Финал на вечерта сложи изпълнението на участниците в театралната работилница „Музика и слово за театър”, водена от композитора Асен Аврамов.
Всички в залата аплодираха изпълнението и изпратиха 25-ата „Сцена на кръстопът” с очакване за 26-ото ѝ издание.