ТЕАТЪРА – НАДЕЖДАТА

 

Тя е впита в ирисите, тя - стрък от ехото на тишината, тя - нова версия на живота, тя е последната версия на живота. Тя е синоптичната прогноза на усмивката и тъгата. Тя е без начало и край , без посоки, без сезони. Тя е родилната болка, когато умираме. Тя е първият стон, когато се раждаме. Тя е опозиция на всичките ни малки, всекидневни, прозаични планове. Но тя е феята, с която искаме да полетим и да порежем небето с нокът, да счупим облаците с раменете си, да разрежем залеза с очите си. Тя няма организъм, няма конструкция, няма планове. Но е процепът, през който можеш да се свечериш или разцъфнеш, да се облакътиш над планините, океаните, поляните, ветровете, симфониите. Или да видиш, че те е нямало тук, че не си се раждал, че си просто една прашинка от вселената. Тя е всичко онова, което не си прочел в себе си. Тя е, когато нямаш себе си, нямаш име и фамилия. И не трябва. Надеждата не е блян, не е оптимизъм, не е лилия, цъфнала на тротоара. Понякога копнеж на страданието, понякога листопад от агонии, прилив от лични и обществени съмнения, анатомия на невъзможното. Но с нея можеш да яхнеш крилото на пеперуда, нощем да завиеш звездите с дъха си, да се събуждаш с хиляди сънища под небцето, да прегърнеш земята с устни. Надеждата е последната сълза, първата пролет, сестра на мечтата, ненаписаният „Хамлет“, всичко онова, което е начало след началото.
Всичко онова, което няма и не може да има точка, край. Вече 25 години „Сцена на кръстопът“ е есенция на надеждата, програмна версия на надеждата, пътепис на надеждата, четирилистна детелина на надеждата. Вече 25 години „Сцена на кръстопът“ е надежда сред този грешен, невъзможен и прекрасен свят.

 

 

ДА ЖИВЕЕ ФЕСТИВАЛЪТ !

Елин Рахнев

Scena 488x388