ТЕАТЪРЪТ НЕВЪЗМОЖНОТО

 

Полет, път, прелет, пропаст, в която не е задължително да се изгубиш, паднеш,
разтвориш, но те кара да оглозгаш последната си фибра, да направиш от ирисите си
крила, от кожата – вятър, от мислите си изгреви и залези. Всъщност невъзможното е
последната мечта, първата сълза, конструкцията на всички фобии и меланхолии или
може би прегръдка за сбогом, след която никога не си същият. То е всичко това, което
те кара да дишаш, да пееш, да се разлистваш, да се спъваш в поляните от чучулиги, в
облаците от слънчогледи. Невъзможното е порив, който винаги си носил някъде около
сърдечната си клапа, заровен в епикризата на мечтата си, някъде встрани от сезоните,
годините, изобщо от времето. То е сън, препълнен с отворени очи, еделвайс в пустиня,
многоточие в точката, логорея на мълчанието. Онази версия на всички твои версии,
която винаги си искал, или контраверсия на цялостното ти присъствие тук.
Невъзможното е бряг от ветрове, прилив от пеперуди, чига от луна, тишина от
рапсодии. То е всичко онова, което гониш, искаш, търсиш, или единственото огледало
за утопии, в което все някога ще се огледаш, все някога ще разбереш кой си. То е
приливът на очите ти, менделеевата таблица на сълзата ти, процепът, през който
гледаш личните си копнежи, страдания, печал. Защото всички ние сме родени за
невъзможното, защото то е в нас, след нас, в стъпките ни, в прелетите ни, в погледа ни,
в поречията и подножията ни, някъде навътре във вените ни, след кръвта, след паметта
ни. Всъщност всички ние сме невъзможни без невъзможното. Или то е всичко онова,
което ни прави единствени. То е упоя на нашето раждане, то е философията,
функцията, геометрията на мечтата. Невъзможното е мечта – всичките ѝ форми,
движения, платформи... Всички нейни амплитуди, течения и стечения… „Сцена на
кръстопът“ винаги е бил фабрика за копнежи и илюзии. „Сцена на кръстопът“ винаги е
бил колесница на мечтата. А само през мечтата можеш наистина да се сбъднеш. И да
докоснеш с всичките си ръце невъзможното.


ДА ЖИВЕЕ ФЕСТИВАЛЪТ!!!

 

 

 

Този проект се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и Министерство на културата.

 

plovdiv logo