Театъра вълшебното

 

Театърът винаги е бил пълна, окончателна версия на всичко онова, което не достига. Утопия, в която можеш да заровиш минало,
бъдеще, сега. Пепелна тъга по всеки и всичко. Той е онази драскотина в черепа, във фонтанелата, която може да те разграничи от целия свят, от всичките му форми и движения.Театърът е процепът, през който можеш да видиш живота през смъртта и обратното. Да повярваш, че си облак, а всъщност си птица. Той е всичко онова, което те кара да се раждаш по няколко пъти в минута, да мечтаеш с всичките си капиляри и вени, да правиш с живота си каквото поискаш. Той е океан в пустинята, кръглото в квадрата, гълъб в зоопарка. Театърът е всичко онова, което ни прави философи, хребети, мъченици, деца. Онази версия на живота, за която сърдечните ни клапи все още не са достатъчни. Той е следобедният сън на чучулигата, вечерният сън на кукувицата, приказното в приказката. Той е усмивката в сълзата, сълзата в кикота. Той е всичко онова, което ни кара да блуждаем, да летим,скимтим, да плуваме в жита от пеперуди. Да гримираме жестовете, думите си, да произвеждаме сказания и мъдрост, стечения и примирения, викове и тишина. Театърът е онзи сезон, който никога не е бил в календара, дъждът, който синоптиците не разпознават, слънцето в пелерината на зимата, есенно листо в средата на юли. Той е всичко онова, което те римува с римите, с ветровете, с цялата природа. Пълна версия на всичките ни несбъднати версии, окончателна епикриза на всичките ни кризи, чисто нова илюзия, от която понякога се чувстваме единствени и вечни. И приказни. Може би точно затова театърът е най-вълшебното нещо, измислено през вековете. Той е триумфалната арка на вълшебното, бас китарата на  вълшебното, парфюмът на вълшебното. Той е всичко онова, което ни кара да си мислим, че понякога сме принцове и принцеси, планини и реки, кокичета и минзухари. „Сцена на кръстопът“ е най-естествената версия на вълшебното. Той просто е вълшебното на вълшебното. Така било е и така ще бъде.


Да живее Фестивала!

Елин Рахнев

 

 

 

ХИМН НА ФЕСТИВАЛА

 

Да живее Фестивала.
Той е осмото тепе.
Anthem 1Да го пазим във душите
като нашето дете.
Да живее Фестивала.
Той животът е за нас.

Той е някъде в сълзата
и е Шекспир във анфас.
Той е всичко, дето свети.
Той е есенно море.
Той е Чехов на тъгата
и е пловдивско небе.
Той е нашата надежда,
Пирандело на смеха,
Чигата на светлината,
маската на любовта.
Нека да го къпем в слава
за великия му път –
да живее Фестивала,
Сцената на кръстопът!